новини
кой
кога
къде
1х4
2х4
3х4
4х4
5х4
на тясно
community
контакт
медии
archive

 

 

 

4х4 маршрут визуални изкуства - навигатор Добрин Атанасов и екип


28.12.2006. 18.30 хамбара

запис [download] 10Mbt

Факултетен №
маршрут визуални изкуства от 4x4 off road animals
28. 12. 2006, дискусионен клуб «На тясно», Хамбара

из дискусията

 

Студентите от Търново:

Опитваме се да говорим на темите, на които не говорим всеки ден.

Тези филмчета са начин на изява. Той не е най-популярният. Не го наричаме това видео-арт. Ние сме различно мислещи и се изразяваме под различни форми. В случая само използваме този начин на изразяване, тези средства. После можем да се изразим по друг начин.

Човек е свързан с останалите хора и той желае да общува с тях. Ние се представяме тази вечер, защото желаем да общуваме.

Стремим се да показваме нещата по начин, по който се живеят в живота. Без обяснения, без предварителна режисираност.

Използвахме текст. Текстът не е обяснение на нещата, а е част от концепцията. В някои случаи текстът е изключително важен. Той дава смисъл, защото е много важно да не правим самоцелни неща. В случая не беше самоцел.

Що се отнася до средата, то битието определя съзнанието. Ние заявяваме своята гледна точка. Не е нужно тя да е различна. Това е нашата гледна точка. Без да сме агресивни. Нищо повече.

Опитахме се да бъдем много кратки и много минимални; да се допрем до минималистичните изразни средства.

В два незабравими дни ние успяхме да заснемем моменти, които никога няма да се повторят. Това винаги ще остане един прекрасен спомен. Съжалявам, че хиляди прекрасни моменти с хората около мен са били пропуснати и се надявам и занапред да продължим да работим в тази област, защото има много неща, които си струва да бъдат споделени.

Критиките към образователната система са друга тема, ние дойдохме да изкажем своите идеи. Това са неща, които са се случвали. Това е самото случване. Но това не са толкова лични.

 

Милен Джановски:

Минималистични изразни средства, които искахме да вложим в тях трябваше да доведат до един вид знаковост в много краткото време като филмов материал.

В града, в който ние живеем, този тип изразяване е много рядък.

Текстът, използвам във филма, анализира най-важното от клипа. Той формулира идеята, която може би е недостъпна за страничен зрител. Защото ние приемаме нещата лично и ги разбираме, усещаме и ги чувстваме, радваме им се и смеем се на тях. Но текстът е нещо като допълнително уточнение за човек, който не го е гледал това нещо, не го е изживял.

***

Руен е прав, че там не се преподава нищо повече от натурното рисуване.

 

 

Руен Руенов:

В цикъла има нещо симпатично, в тази непреднамереност и семплост на работа, доколкото има един чист опит за изразяване на едни млади хора, които откриват медията и видео-изкуството. Това, което липсва изцяло е контекстът. В този град няма никакъв художествен живот, не са показвани никакви образци. Очевидно, че няма никакво висше училище за изобразително изкуство, там не се преподава нищо. И оттам нататък стигаме до парадокса, че едни млади хора откриват видео-изкуството по един искрен начин, романтично. Това е, общо взето, което може да се коментира. Иначе няма какво да се коментира.

***

Вижте, контекстът не може да е една приятелска група. Контекстът означава да има социална среда и връзки със съвременното изкуство, със съвременния свят. Вие не можете да бъдете автентични създатели на нещо ново. В рамките на тази група е този семпло композиран романтичен принцип, той може да бъде описан, той е коректен, харесва ми, обаче оттам нататък не може да се говори за нищо повече от едно приятелско събиране.

Щото сте расли в нищета.

 

 

Орлин Дворянов:

Аз ще се солидаризирам с Руен, че това са едни неизкушени млади хора. Това, че им липсва информация в известна степен не е лошо. Тъй като често пъти многото информация означава копиране в днешно време. Имаме доста свидетелства.

Другото обаче, което доста ме притеснява е, че групата мълчи. Има един говорител. Това за мен е познато. Студентите в България винаги мълчат. Може би е национална особеност. Но трябва да се научим да дискутираме и да се защитаваме взаимно. Това не е само проблем на образователната система, то е може би и проблем на тоталитаризма. Това е тежко наследство. Страхът да дадеш лично мнение или да се защитиш. Аз ви съветвам, защитавайте се, защото иначе няма кой да ви защити.

Иначе лично аз смятам, че това са едни кратки концептуални неща, не са толкова романтични колкото изглеждат. Това са едни обекти; както дадаистите излагат обекти; както, да речем, Марсел Дюшан поставя един писоар и оставя публиката да си довърши произведението; тоест да стане една мисловна конструкция. Авторите предлагат, без да коментират. Това, което колегата нарече минималистично всъщност е просто един отрязък, може да бъде филм или предмет. Това е един отрязък, обект, за който публиката трябва да си довърши идеята. Авторът влага нещо, публиката довършва и това е мисловната конструкция. Това е концептуалното произведение.

Друг е въпросът, дали можем да се увлечем в една литературна игра с тази мъгла. Метафора ли е тази мъгла, над която авторите отгоре не виждат нищо какво става долу; и тези които са долу пък не виждат какво става горе, на върха, на абаносовата кула?

Иначе краката или чертането по лицето или всички останали неща, те са правени вече доста време в различни варианти — пърформанси, боди-арт или акции. Тука обаче те не са пърформанс, боди-арт или акции, те са един концептуален обект, който трябва ние да си го довършим. Всеки си го довършва. Затова е няма кой знае какви въпроси.

 

 

Антония Колева:

(!!!) Към 14-тата минута от записа се подразбира, че представяните клипове са снимано специално за представянето в Хамбара. (!!!)

***

Казахте, аз съм скулптор, но това няма значение. Наистина ли няма значение кой какъв е? Защото това обезсмисля експеримента, който сте направили.

Ето, например, работите доста с текст. [Не само във вмъкнатите надписи-сентенции, но и в интервюто, където опряхте до Елин Пелин.] Вие сте студенти, не потърсихте ли сътрудничество с колеги, които се занимават с текст? Защото иначе работата с текста стои някак самодейно. Тоест когато художник работи с текст, то не би трябвало да извинява самодейството с това, че е художник, както и когато един скулптор работи с видео, то не е без значение, че е скулптор.

***

Другият въпрос е отново за контекста и среда. Виждаме един наивизъм спрямо това, що е контекст. Би трябвало да протече една «дискурсивна работа», така да се каже, която да изясни това що е контекст. Дали става дума за студентски работи или за група художници, или за медийна среда.

Аз просто давам предложения за размисъл.

Може ли град да е контекст? Може ли един град да е контекст на визуално изкуство? И по какъв начин той може да контекст? Какви други конексти може да има?

Пак за контекста. Къде другаде ги пускахте тези филми? Мислехте ли да ги пуснете в университета, в галерии? Това вече е един тип контекст. Къде искате да гледат вашите филмчета и къде всъщност ги гледат?

Друг тип контекстуализиране и спрямо медията. Сходен тип интервюта текат по телевизията. Тоест контекстуализирането може да върви по тая всеобхватна медия. Телевизия има и в Търново, там също се гледа телевизия, нали. Не е чак толкова диво. Тази медия предполага една медийна среда, спрямо която може да се работи, а не само да изразява онова, което му е вътре на човек и което напира да се самоизрази. Това е друг начин да се контекстуализираш ако не спрямо група художници или спрямо художниците в България, то спрямо някакво медийно пространство. Мерси.


 
дискусинен клуб "на тясно"
всеки четвъртък 18.30 в "Хамбара"
софия
 
"39 грама"
вестник за гравитацията
powered by
E80 association