Нужно ли е да има предаване за изкуство и култура – или е по-лесно телевизионния ефир да се препълва с комерсиалните лишени от естетска и образователна стойност продукти? До кога “масовата култура” ще тържествува над “сериозната култура”? Малкият екран е в състояние да превърне цял един народ в народ-публика, който да получава своя “интелектуален” заряд единствено вътре в стаята си – на ниска цена и съответно на ниско равнище. Как средностатистическия консуматор може да излезе от мрежите на малокултурието, в които е оплетен и да се съвземе от застоялото и лениво положение, в което се намира? Кои са механизмите за финансиране на подобни предавания, рубрики, емисии за култура в българската телевизия и има ли ги изобщо? Кои са реципиентите, какъв е зрителският им рейтинг и статуса им в обществото?
За всичко това в маршрут „Визуални изкуства” на проект 4Х4 ще разговаряме с Десислава Томова, която ще представи телевизионно предаване за изкуство и култура “На един дъх” излъчвано по Канал 3 в периода от 2002-2004г.
