Разказ за опита на група студенти актьорско майсторство, трима музиканти, актриса и психодраматист в сформирането на трупа за импровизационен театър (проект „ИГРА НА СЛУ(ч)КИ”, Театър на голия охлюв, НБУ). Ще бъдат показани избрани кадри от представленията на трупата за периода май-юни 2007 г.
С участието на : Антоанета Петрова, актриса, преподавател в НБУ Мален Маленов, психодраматист, предподавател в НБУ , Адриана Миралем, Александър Чобанов, Венцислав Търнев, Виктор Рангелов, Даниела Ганчева, Десислава Христова, Диана Николаева, Емилия Каменова, Иван Свещаров, Камелия Хатиб, Паолина Славова, Цветелина Стоянова, Юлияна Миланова, Яна Лазарова – студенти в департамент „Театър” на НБУ и музикантите Александър Евтимов, Антони Райжеков и Стефан Христов.
„Нека да гледаме...” – това е фразата, с която водещият на едно плейбек-представление анонсира пред публиката и актьорите, че действието е на път да започне. Един знак, че разказът е приключил за да може историята да се случи наново, „изиграна обратно” към разказвача в ритуалното пространство на сцената. Реални ситуации, реални хора и събития, биват поднесени в едно „допълнително” на реалността измерение: това на субективния опит и неговия уникален семантичен ред.
По своята същност плейбек-представлението е едно анти-реалити шоу, в което, наместо вулгарно „разбулване” на личното, се търси, обратно, субективизиране и персонализиране на самата публичност. Така става възможно публиката да се превърне в една „лична” публика, група от индивиди, резониращи, символизиращи и творящи своя споделен наратив – там на сцената...
Плейбек-театърът е форма на импровизационен театър, в която ситуации и истории от реалния живот биват разказвани от публиката и разигравани „на момента” от трупата. В основата му стоят наративните традиции (разказвачество, фолклор), ритуални форми като обредите, мистериите, античната драма и съвременни терапевтични форми като психодрамата, драма-терапията и т.н. На границата между ритуалното и спонтанното, театралното и терапевтичното, частното и публичното, плейбек-театърът е форма на общуване, в която водещ е „резонансът” между актьори и публика в общото усилие да се покаже емоционалната истина за случилото се.
video [short impression] на пианото - Антони Райжеков
дискусинен
клуб "на тясно"
всеки четвъртък 18.30 в "Хамбара"
софия
