новини
кой
кога
къде
1х4
2х4
3х4
4х4
5х4
на тясно
community
контакт
медии
archive

 

 

 

[анонса]

[коментар]

запис от 18.01.07 [download]

Subhuman theater маршрут театър от 4x4 off road animals
18. 01. 2006, дискусионен клуб «На тясно», Хамбара

из дискусията

 

Представени видеа, инсталаци и проекти:

 

 

Дискусия:

Венелин Шурелов (по повод текста от анонса [http://4x4.39grama.info/3x4/18_01_07.htm]):

Става дума за текста на листовките, хвърляни над София от самолети като част от фашистката пропаганда по време на II-рата Световна война. Тоест били сме бомбардирани с концепция.

Реших да облека текста от позивите с кожа, в моята собствена кожа, да го видя като моето тяло. Като онова мое режисирано тяло, проектирано тяло, електронно тяло, тяло мембрана, моето тяло между ероса и танатоса, моето политическо, социално тяло, с други думи моето наследено тяло.

Изхождайки от текста на позивите, правя опит да се разпозная като подчовек. Да стъпя върху малоценността си и привидността. Да се видя като грубо копие.

Каква е връзката на събхюман с изкуството и с театъра. За мен интересът към подчовешкото започна с книгата на Жан-Франсоа Лиотар „Нечовешкото“. Там той разграничава нечовешкостта, присъща на детето и от друга страна дали пък нечовешка не е тъкмо онази произведена природа в образователната, икономическата и политическите цели.

В този план изкуството представлява една утеха, за тъгата, че нашето тяло е винаги недостатъчно в това да постига, да създава. Винаги има един стремеж да се преминат границите, да се отиде отвъд лимита, който наследяваме, раждайки се на този свят.

В тази посока и онзи интерес, на който сме свидетели днес, свързан с невъзможното тяло, с изкуственото тяло, с тялото, което не е подвластно на времето, нито на пространството, нито на биологичното. Ние сме конфронтирани между реалното тяло и идеалното тяло.

Събхюман изразява отношението на обществото спрямо отделния човек, което се явява в неговата маргинализация, която се явява субпродукт на социалната, политическа икономическа и културна ситуация.

Събхюман е подсюжетна линия. Подчовекът е ренаемател на своето тяло; не дори наемател на тялото, в което е, а този който го пренаема от себе си.

Венцислав Занков: Каква е разликата между субхюман и постхюман, където също имаме машинизираното и технически модифицираното тяло, търсещо вечност. Не е ли едно и също? Сливат се в едно нечовешко, така ли?

Венелин Шурелов: Двете понятия — субхюман и постхюман — се припокриват.

Понеже виждам тук Олег Мавроматти, искам да поздрави Ултрафутуро, тъй като смятам, че имаме нещо общо.

Олег Мавромати: Субхюман и постхюман. Докато субхюман е подчовек, то постхюман не е подчовек [Untermensch], той е по-скоро свръхчовек, а ти (Шурелов) казваш, че са едно и също. Аз не виждам връзка между ниско и високо, между човек-нищожество, човек-ерзац и човек-Бог. Вашата машина за рисунки представя наистина един субчовек, пародия на човек, не машина, а като че кукла. А пост-хюман преодолява човешкия дискурс като такъв. В ситуацията с позивите, с хвърляните от самолетите листовки, които съобщават на населението неговата подчовешка същност — също имаме като че едни хора-богове, които се обръщат към суб-хора, към подчовеци. Тоест между пост-хюман и суб-хюман няма сечение.

Венцислав Занков: Значи въпросът е дали ти преодоляваш дискурса за човека?

Венелин Шурелов: Има различни видове нечовешко, които си оспорват дискурса за човека? Свръхчовекът също е един вид събхюман.

Аз само използвам ситуацията с позивите, за да поставя въпроса за нечовешкото. Но в нещата, които показах има и друго лице — човек е показан и като пост-човешко, усилия да се преодолеят човешките граници.

Александър Кьосев: Може ли един въпрос? Това със позивите ми се вижда един позакъснял дебат. Пратени през 42-ра, 43-та година, те са били едно послание към славяните, впрочем към българите, те са били едно двойно послание, тъй като те са били прусаците на Балканите. Тоест едва ли някой, някога за тази човешка среда е употребявал понятието Untermensch. Виж това, което казвате за разпадащото се тяло и за тялото-киборг е по-интересно. Къде вие виждате връзката помежду им? Тоест расисткото послание не е актуално или поне не в тази форма. Очевидно Вие правите едно политическо изкуство, освен че то е и метафизично? Какъв е залогът на това политическо изкуство според Вас?

Венелин Шурелов: Аз не се опитвам да направя нов дебат върху Untermensch. Предлагам този текст от листовките, тъй като той ми дава много ясна формулировка на това що е събхюман. Опитвам с този текст да описвам свои неща, но всъщност това е текст, от който се дистанцирам. Всъщност в работите си аз повече се интересувам от надхвърлянето на човека, в електронното, в проектирането, в киборга, в машината.

Ако има политическа конотация, то тя е свързана със стреса от приобщаването, който изживяваме в момента. В това приобщаването всеки е особен, различен, всеки търси своята идентичност. На мен ми се иска да започнем от тази идентичност. Лично за мен тя е удачна, тъй като аз не се поставям над някого, аз не критикувам. Аз изхождам от това описание като описание на моята същност. Аз не се бунтувам срещу него, използвам го като един трамплин.

Антония Колева: Като актуализация на тоя, уж анахроничен проблем за Untermensch-а, за подчовека, или както сте избрали на английски събхюман, имаме днес когато целокупното население на България трябва да се превърне в донор. — Това е неглижиране на всеки човек в определена жизнена ситуация до сбор от органи за даряване. И то не предизвиква никакъв дебат. Юристите си уреждат законово нещата, лекарите превръщат всенародното донорство в своя кауза, за да се развива медицината. И всеки човек е всъщност Untermensch в една много реална ситуация.

Владислава Костова: Значи ли това, което казваш, че онова което е издигнато в идеал за човек, всъщност е нечовешко?

Венелин Шурелов: Трите основни нечовешкости, които си оспорват човека и дискутират неговото бъдеще са Бог, дявол и робот.

Има една история около Икар. Неговият опит е нечовешки. Той е решил да преодолее своето тяло, да го подобри, за да постигне някакъв идеал. Ето, това е нечовешко, тъй като не сме устроени за подобен начин на съществуване. Спорен е въпросът до каква степен нечовешкостта е всъщност истинската човешкост и доколко човешкото не съдържа нечовешкото в себе си. Нечовешкото, тук не съм съгласен с Олег, то съдържа и положителни и отрицателни значения — въпрос на позиция е това, към какво то би се определило.

Елеонора Генова: Един автор беше казал, че човекът е Бог в развитие. Човекът се движи напред към някакво съвършенство. Между материята и духа човек се бори за съвършеното тяло и съвършения дух. Като правим човека машина така не оспорваме ли и духа, и материята?

Венцислав Занков: За човека се говори или прекалено ниско. Или прекалено високо, или като мислещо животно, или като възвисен дух.

Ида Даниел: Аз много се чудех какво не ми пасва и сега открих. Защо превеждаш събхюман като нечовешко, а не както би било буквално подчовешко или задчовешко? Театъра за човешката чупливост носи зад-човешко, носи крехкост и вътрешност. А когато говорим за нечовешкото, то това задава твърде обща перспектива, твърде много неща могат да се нарекат нечовешки.

Венцислав Занков: Под-човешкото не е свързано с животинското, нали?

Венелин Шурелов: Не. Може би трябва да се редактирам, наистина.

Венцислав Занков: А защо това театър, като за накрая?

Венелин Шурелов: Театралното събитие е сложен процес, в който се съдържа изместване на човешката същност. Един катарзис. В начина, по който работя с актьорите, но не само.

Заобиколени сме от събхюман театър. По улиците е пълно със събхюман театър.

За театъра е необходимо тяло, действие, събитие, катарзис и затова си позволявам да нарека всички визуални превъплъщения на нашата артистична група театър.

Александър Кьосев: Тоест тук дори няма драма.

Венелин Шурелов: Да. Или ако има, то това е една лична драма.

 

 
дискусинен клуб "на тясно"
всеки четвъртък 18.30 в "Хамбара"
софия
 
"39 грама"
вестник за гравитацията
powered by
E80 association