[анонса]

[резюме]

запис от 18.01.07 [download]

Subhuman theater
маршрут театър от 4x4 off road animals

18. 01. 2006, дискусионен клуб «На тясно», Хамбара
Коментар на Антония Колева към записа на дискусията:

Основни въпроси за следваща дискусия

— Ако се разпознаем като субчовеци, какво следва? Оттам накъде?

— Има ли връзка между едно расистко послание за подчовеци [Untermenschen] и темата за разпадащото се тяло, за човека-киборг?

— Има ли актуални пресечни точки между тези две линии — едната историческа, другата — футуристична?

— Как застава въпросът за политическото в този контекст?

Няколко наблюдения върху дискусията

Прогрес

— Понятията като подчовек и свръхчовек, като събхюман и постхюман се мислят следващи в хода на историческа последователност. В термините на преодоляването на човешкото. Като въпроси на прогреса като напредък, като ускорение, като подобрение. Но и като исторически сблъсък между силни и слаби.

За да останем в контекста на дискусионния клуб „На тясно“, не е случайна неохотата за понятието прогрес на четенето в 4x4 на тема „Дзип“ от 9. 11. 2006. Прогресът безспорно представлява основа в историческото ни мисленето. Същевременно терминът прогрес е белязан от вината за и към миналото ни. Понятие, което може да е обект на една социо-културна психоанализа на нашето днес. И не само.

Ниско—високо

— Отношението между субчовек и свръхчовек се схваща и като отношение между ниско-високо, което се превежда в привичните опозиции между тяло и дух, между низки страсти и възвишени идеали.

— По-нататък ниско-високо се развива сблъсък между слабо и силно, между принадлежащото на миналото и на бъдещето, между покорители и покорени. Едно предрешено отношение на господство, там където субектите на властовите отношения са останали съвсем неизяснени.

Границите на подчовека

Пренапрягане на темата за подчовешкото, опит в нея да се говори фактически за човешкото в цялата му размитост. Желанието в подчовека да се обеме и свръхчовека (разпознато от Мавромати) или изобщо да се говори за нечовешкото (както отбеляза Ида Даниел).

Симпатичен ли е подчовекът?

Има едно тежнение: — от това че, както казва Шурелов, се разпознавам като събхюман, следва някакво съчувствие, съучастие към този вид. Приписват му се положителни черти. А защо така да си мислим? Само защото сме се разпознали?

Критиката трябва да остане нагласата тук.