Happy hour

отклонение литература + култура,
14. 12., 18:30, Хамбара, ул. 6-ти септември 22

— Милен Русков
+ Монетата на Амундсен, разказ, http://liternet.bg/publish14/m_ruskov/monetata.htm
прочетено от Емил Стефанов и Лили със съдействието на Владислава Костова [audio]

 

— Вергил Немчев
+ Из „Радио“, роман в процес на работа, глави 19 Изрази себе си, 20 Последна целувка, 21 Малкия Вальо и проститутката, публикувани в „Литературен вестник“ и глава 24 Нова година, за пръв път пред публика
[texts] audio>>[1][2][3]

 

— Стефан Иванов
+ Е-К-С-Т-А-З, разказ, http://www.litclub.com/library/nbpr/stefan/ekstaz-ok.html

[audio]

 

— Иванка Могилска
+ Из „На Е.“, роман в процес на работа, за пръв път пред публика.

[text] [audio]

 

— Владислава Костова
+ Още малко, разказ, в. 39 грама, брой 25, с. 19.

[audio]

 

Happy hour
Авторска обработка на аудио-документацията от 14. 12. 2006, Хамбара
Антония Колева

Тази вечер за щастливия час ще слушаме авторите Вергил Немчев, Иванка Могилска, Стефан Иванов, Милен Русков и Владислава Костова.

В темата на вечерта, Happy hour, най-напред изпъква това, че е на английски. Английският език днес у нас бележи особения момент. Моментите, в които заговаряме на английски, днес са културно привилегировани. Първият откъс, който ще чуем днес от романа на Вергил Немчев — „Изрази себе си“, предлага много активно използване на английския. Прекомерната употреба на английски, транскрибиран на кирилица, представя щастието да работиш за чуждестранен работодател в сферата на услугите. Равното ежедневие на английския в мултикултурна работна среда преминава в междуезикова българско-английска игра, която носи удовлетворение на част от героите, в щастливия миг, в който шефът-чужденец, подведен от подчинен, сам себе си прави смешен пред всички.

Като културно понятие Happy hour е здраво закотвено в една строга служебна йерархия — на армията, на американския флот. Поне така ни осведомява вездесъщата Уикипедия. Happy hour води началото си от военните кораби, където дисциплината е желязна, видимостта е постоянна, всеки е наблюдаем през цялото време, никаква възможност за усамотение или отклонение от правилото. Като компенсация за голямото психическо натоварване на подобна среда се обособява специално време от дневния график, час на щастие, щастлив час, в който на моряците е позволено да пият — Happy hour. Щастието тук е в опиянението. Подпийналият е щастлив.

Следвайки произхода си, Happy hour като слоган отпраща най-често към алкохол, а също така към места с хомогенна младежка публика, търсеща щастието в бягство от наблюдаемостта и дисциплината. Вече не като алкохолно опиянение, а като опиянение и щастие от изгодната покупка, от късмета да се случиш на едно обичайно място в привилегированото промоционално време, Happy hour от всякакъв вид режисира инструментариумът на маркетинга. Странна е наивността на покупателите и охотата, с която преживяват щастие в резултат такива пазарни установки.

Онзи ден в халите, на един от месарските щандове, човек пред мен пита „Имате ли още от онова хапи-хапи“. Беше с работарски изглед, бих казала миньор, като изваден от друго време; персонаж, подходящ за тържището — търси човешки контакт с продавачката и желае да бъде важен клиент. Човек, за който английските думи не са начин за социално самопласиране, а ядра неразбиране, които заобикаля смехово. По странното вълнение в гласа му заключих, че вероятно това „хапи-хапи“ се е превърнало в домашен майтап, че ще го хапнем, може би, казва привикналото ми с юго-източния говор ухо. Разбра се, че има пред вид хамбургския салам, който си е купил преди две седмици, изключително изгодно. „Happy hour“, поправи го, продавачката и му поясни, че днес това е пастет. Съвсем неясно остана за човека, как така хапи-хапи е веднъж неговия хамбургски салам, а друг път някакъв пастет. Почувства се не на място. Засрами се, че е опитал да вкара момичета зад щанда в семейните си шеги. Накрая си купи бомбар, май, който не знам дали го е направил щастлив. Не знам и дали е схванал, че щастието е не в салама, а във момента.

***

 

Ако се вгледаме в съчетанието „щастлив час“, то крие в себе си противоречието между безвремието на щастието и точният час, стандартизирана мерна единица за време. Мигът на щастие се помества в графика на деня, записва се в служебните календари — сутрин оперативки и съвещания от един до два обедна почивка, от два до пет работни срещи, а от осем до десет часа вечерта, щастливи мигове, като при моряците от флота. Особено щастлива сред вечерите е петък вечер — часове за по-голямо, за извънредно щастие.

Това щастие по час няма много общо с щастливия миг. Не случайно то често концентрира твърде много отрицателна енергия и нервно напрежение. Да си спомним за празниците, които ни предстоят — Нова година, празнични дни, резервирани за щастие, поле за семейния скандал, за угнетението от невъзможното щастие и за лудо пазаруване.

Щастливият миг е нещо различно. Той е миг на решението. Труден е за разпознаване. Труден за хващане. Миналият път кинаджиите като ги питаха как си правите филмчетата, отговориха: „Важното е да хванеш момента“. То е като да хванеш Бога, който ти се е явил за миг. Да изпревариш неговата летливост и да се закачиш за него. Откъм смешното превърта улавянето на Бога един кратък разказ в Грозни пеликани, в превод от унгарски на Николай Бойков. В разказа един унгарски писател разказва как друг унгарски писател, който бил много голям късметлия, хванал Бога за ногата. Но свестил се от щастието, давайки си сметка по-точно за нещата усетил, че не за ногата е хванал той Бога. Стреснал се и пуснал онова, което държал, но като пуснал това, което не било ногата на Бога, изпуснал и Бога. Вижда се че от излишна деликатност можеш да си изпуснеш късмета.

Това чувство за момента и за обстоятелствата свързваме с чувството за такт. Женствената тактичност и мъжествената тактика улавят подходящия момент и време за определени действия и дават представа за значимостта на момента, за неравността на времето. Докато тактичността следи за сегашния момент, то тактиката предвижда обстоятелства и се съобразява с едно предполагаемо бъдеще развитие. Парадоксално, но както и да го гледаме, и като тактичност, и като тактика, унгарският писател не трябвало да пуска Бога.

Тактиката цели да регулират щастието. Как да си докарам щастливия миг?, с това е зает тактикът. Стремежът за регулация на щастието се явява в редица културни практики. Опиянението — било то алкохолно или с дрога, е един начините за доставка на щастливи моменти веднага или когато е необходимо. Отношението на опиянението към щастливия миг, особено на силното наркотично опиянение, се явява в специфичното изживяване за време. Дрогите тази вечер ще ползват Стефан Иванов в своя разказ в шест фрагмента „Е-К-С-Т-А-З“ и Вергил Немчев в главата „Нова година“. Подобна културна машина за щастие, също криеща опасности, са сексуалните преживявания, също със специфично изострено отношение към времето. Досегът с един привилегирован момент на избор, който е особено пропусклив за щастие, въпреки че е и със завишен риск от сполитане на нещастие, предлагат още и игрите на щастието. Днес тук — бингото у Немчев, и чопа с дефектната монета на Амундсен. И двете свързани с пари.

За парите се знае, че не носят щастие. В разказа на Владислава Костова те просто биват разстелени като поредната многозначително-безсмислена реплика от диалога. Но при монетите положението е друго. Те са свързани със щастието — ези-торато оставя решението на късмета. До една от кулите на Мюнхен се намира автомат за щастливи сувенири. Щастливият сувенир, който предлага тази машина, представлява пресована монета. Сам избираш монетата: избираш дали да установиш зависимост между пазарната равностойност и ценността на сувенира. Поставяш монетата в автомата и той я връща сплескана, а върху нея изтипосан рекламният профил на Мюнхен. Лишена от разменната си способност, монетата запазва собствената си ценност като материал, с щипка преформирана сантименталност на туристическия образ. Онова, което не може да се размени, но е ценно само по себе си носи щастие. Амундсен от разказа на Милен Русков изиграва собствения си късмет с подобна монета без разменна стойност. Откривателят като сходен с героя на древногръцката трагедия, където да изиграеш съдбата си е основен мотив. Там човешкият опит да се изиграе съдбата, да се подмени чопа, хюбрисът, се наказва безмилостно. Опитът да се избегне съдбата издава предизвикателния стремеж да станеш като бог, богоравен. Или поне да хванеш Бог за ногата, както е казал унгарския автор.

Пародийни опити да предизвикат щастието правят майките ни по Коледа и Нова година, наричайки точните късмети за точните членове на семейството. Ако жените не са достатъчно предизвикателни да режисират чопа, се налага домашен пазар на късмети, за да получи всеки онова, което според майката му е необходимо за целогодишното му щастие. Излязъл на пазара, подложен на размяна, чопът губи всякакъв смисъл.

***

 

Когато говорим за практики, в които е всекидневно видно значението на щастливия миг е много примерът с кормуването е някак много ясен. Шофирането можем да видим като метафора на неравномерността на времето, на необходимостта от тактичност. Привидно плавният ход на превозното средство се подсигурява от постоянната бодрост от навременните реакции на водача според слагащите си обстоятелства.

В откъса „Последна целувка“, шофирането, в което преминава цялата глава, побира смяната на щастливи и нещастни мигове в образи. Протяжното щастие да очакваш гаджето, с което вече не си, но с което още не можеш да се разделиш. Наблюдавайки я отдалеч, в отлитащ миг, който не можеш да уловиш, да успееш да вкараш минали пози, все едно разглеждаш стари снимки. Още по-мимолетното щастие на погледа през стъклото при изчакването на светофара, чийто край се бележи от целувка между двата автомобила — нейния и на наблюдаващия я. Това шофиране завършва с катастрофа, дължаща се на подходяща реакция на водача, неуспял тактично да отиграе обстановката на пътя.

Откъсите от романа на Иванка Могилска и разказът на Милен Русков демонстрират обратно отношение към времето. В тях няма моменти на забавяне и на забързване в повествованието. Фантазиите на персонажите у Могилска, които можем да определим като кинематографични моменти на разказа и да ги успоредим с кадри от стари снимки в откъса на Немчев, играят заместваща роля по отношение времевата динамика на разказа. У Русков пък монетата проблясва, внясайки динамика в преобладаващия научно-популярен стил. Играта на научно-популярна основа и фикционални елементи в писането на Русков няма отношение към истината на факта, както я вижда едно мислене на съответствията. Тя е разпознаваема откъм реториката на текста. Самата поява на фикционалните елементи действа като своеобразен времеви сгъстител на повествованието поради равномерния ход на научно-популярното, което трябва да се демонстрира като извън времето. Интригуващият елемент като щастлив миг в писането на Русков и днес в четенето ни тук. Монетата на Амундсен ни носи щастие.

***

 

Ако отнеса разсъжданията си до литературата, ще кажа, че четенето създава щастливи мигове. То е своеобразна машина за щастие в този смисъл. Освен това в същия ход е и машина за време. Както човек чете, чете и изведнъж си казва, „е, кеф“, „това е“. Моментът на просветление. Защото не можеш като четеш постоянно да си накефен. Това не е лоазир, който си го пускаш, за да ти е хубаво.

Обикновено на четенето се гледа като един часове от графика на времето, в които да почетем малко и да сме културни и отдали се на развлечение, забавление. Такава нагласа към литературата създава необосновани очаквания от нея. И затова искам да говорим по същество за отделни литературни текстове, да се отнасяме сериозно към написаното, като към нещо, което ни казва важни неща, ако не истини или мъдрости, то поне ни ориентира в ситуацията в момента, в културната среда.

Това очевидно не върви. Може би изглежда някак наивно. Но смятам, че такъв наивизъм е по-продуктивен в създаването на читателска аудитория, отколкото невъзможното състезание с други типове забавления, които са по-бързи. Бързите забавления са по-забавни. Но, за да бъдем оптимисти, в литературата се крият повече щастливи мигове.

powered by Антония Колева + grosnipelikani.net