новини
кой
кога
къде
1х4
2х4
3х4
4х4
5х4
на тясно
community
контакт
медии
archive

 

 

 

 

облогът Антония Колева/Георги Гочев [enter]

реплики по пощата [enter]

 

Облог

Облог между Георги Гочев и Антония Колева за това „Уместно ли е неговият текст „Утрин в Триест“ да бъде представен под темата на вечерта — „Стражари и апаши“.

Мнения и реплики за характера на разговора върху литературата, изказани в хода на решаването на облога. (Облогът беше спечелен от Антония Колева по резервираното признание на Георги Гочев.)

Георги Гочев: По повод на говоренето за литература. Ето аз искам например да говори рационално за литература. Да не се говори за чувства, да не се казва „аз много харесах“ или това ме покруси, а да се открива логиката на даден текст. Интересно ми е каква е логиката на моя текст в това голямо четене. Аз през цялото време търсех отговор в съседните текстове, но не го откривам за себе си. Настоявам за рационално обяснение, тъй като то може да бъде най-простото и същевременно дисциплиниращо подобни вечери и разговора за литературата. При рационалната, при академичната дискусия, съответно с дисциплиниращите аргументи възможността за разговор е много по-голяма, отколкото когато говорим за чувства.

Чавдар Ценов: Уважавам това, което казва колегата Гочев за дисциплиниращия фактор в говоренето за литература, но този дисцплиниращ фактор може да измести акцента извън интереса на литературата, а и извън всичко интересно. Смятам, че трябва действително да се търсят литературни аргументи и това съвсем не значи, че ще става дума за чувства или само за „харесва ми/не ми харесва“.

Боян Знеполски: Когато говорим за рационални аргументи, имаме пред вид универсално валиден аргумент. Какъв е литературния аргумент? Дали той е чисто емотивен, тоест казваме аз нямам аргументи, аз имам емоции или разбираме това

Георги Гочев: Възможността да се говори рационално за литературата би могла да е възможността на реториката. Ето ние тук сме се събрали в едно реторическо упражнение, при което излиза един оратор и има за цел да спечели публиката. От друга страна реториката е едно поле, в рамките на което аргументът е универсален откъм своята ефикасност, освен това чувствата на този който говори могат да се проверят да бъдат също откъм своята реторическа ефикасност. Просто едни чувства се продават по-добре. И това се вижда от медиите. Например трагедията се продава много по-добре, и това може да се калкулира, отколкото се продава радостта. Това всички го знаем.

Има системи, в които разговорът за чувствата не се противопоставя на разговора за логиката. В реториката се знае кои чувства ще спечелят по-голямо одобрение, както и кои аргументи. Аз смятам, че за литература може да се говори откъм реториката и това е една система, която ХХ век си я преоткрива много пъти.

 

 
дискусинен клуб "на тясно"
всеки четвъртък 18.30 в "Хамбара"
софия
 
"39 грама"
вестник за гравитацията
powered by
E80 association