дзип [intro]

Четене: [enter]

audio [1] [2] [3] [4] [5]

дискусия [enter]

галерия [enter]

реакции:

http://litclub.info/hambara.htm

Цип от НЕМО [enter]

дзип

Инфантилно притеснено заиграване затваря и отваря тъжните гурбети на прехода. Работната сила болезнено буквално се прищипва до плът, натъпкана до пръсване в карираните чанти с боклучав успех.
Малки зъбчета в безкрайно снаждане удържат зейващите разстояния. Оставят издайнически и необясними ранички. Компресират бъдеща отчужденост в опаковката на внезапната близост като просветление.
Сюжети от древни времена механично се откопчават в сантименталното. Очертани от анахронични маркери вертикали по тялото разцепват женска глава, криеща качулката.

Ципът като битов предмет остава незабележим, но и открива житейски истини. Ципът - среща между литературна фигура и образ на влюбеност. Ципът е изобретение на прехласнатия по историческия разказ ХIХ век.

4х4 представя авторите Христо Карастоянов, Бети Файон, Борис Минков, поставени на тясно от своите собствени литературни ципове. Няколко разхвърляни думи ще прочете и Никола Гинев.