новини
кой
кога
къде
1х4
2х4
3х4
4х4
5х4
на тясно
community
контакт
медии
archive

 

 

 

 

 

реакции: Боряна Росса [view]

из дискусията[txt]

запис от дискусията [MP3] [download]

 

04.01.2007- Хамбара

 
1Х4 маршрут кино представя:
 

Къде е границата на допустимото в реалността на киното?
„Kill-ната елха“ на Боримир Илков, реперкусия по „Обърната елха“
маршрут кино от 4x4 off road animals

04. 01. 2006, дискусионен клуб «На тясно», Хамбара

из дискусията

Боримир Илков за „Килната елха“:

Това е един експеримент. По време на снимките на „Обърната елха“ съм снимал с моята непрофесионална камера неща, които са ми били интересни — някакви бекстейдж кадри, които са ми направили впечатление. След това ми дойде идеята да монтирам тези кадри със същата структура като тази на филма „Обърната елха“. Използвал съм сценария на „Обърната елха“ като водеща линия и съм се опитвал да замествам нещата от сценария с кадри, които аз съм заснел. След това ще видите една втора част на този материал с действащи лица от бекстейджа на филма, които ще покажат по-цялостно какво изживяване сме имали, докато сме снимали този филм.

Да дам четири опорни точки, върху които да мислим. Темата на днешната дискусия е: Къде са допустимите граници на реалността в киното? Какво може да се показва свободно и какво може да се показва с риск да бъде скандално? Това са в случая: клането на телето, рязането на елхата, самоубийството и продължаването напред, хепи-енда.

 

Йоана Павлова:

Видяхте нещо като импресия по филма „Обърната елха“. Как каза, Йово (Панчев), че се казва това? — Реперкусия.

 

Боримир Илков:

Аз много съм си мислил защо хората реагират на клането на теле в български филм, а не реагират на всичките кървища в комерсиалните американски и не само американски филми. Една от причините е, предполагам, че защото зрителите на комерсиалното кино са уверени, че всичко, което виждат на екрана е направено заради филма — кръвта не е истинска и хората не умират наистина. Тук наистина умря едно теле, но за мене е като отражение на реалния живот. В никакъв случай не е желание да се покаже агресия, убийство. Просто е документиран един момент от живота на хората.

 

Глас от „младата критика“:

Аз мисля, че няма защо да се възмущаваме, че някой заклал теле в този филм, когато то е щяло така или иначе да бъде заколено и изядено. Хората, които се възмущават от сцената с клането на телето в „Обърната елха“, нямат против сцената с продължителната агония на осъдена на смърт жена от „Танцьорка в мрака“.

Мисля, че в сцените от „Обърната елха“ няма нищо скандално. Но сравнението между комерсиалното кино и филма „Обърната елха“ е неуместно. Тъй като публиката им е различна.

 

Боримир Илков:

Критикуващите са различни също, предполагам.

 

Друг глас:

За едното говорим за нещо автентично, а за другото като за нещо чисто визуално, с ефекти. Те нямат нищо общо дори като възприятия.

 

Глас от „младата критика“:

Няма как да категоризираме публиката, но „Обърната елха“ е направен за фестивална публика, докато при комерсиалното кино имаме една масова култура.

 

Боримир Илков:

Съществуват фестивални филми, които се възприемат много добре от всички страни.

 

Йоана Павлова:

През лятото този филм получи една много голяма награда на европейски фестивал и оттам тръгна интересът към него. Сигурно там този филм е прозвучал като някаква балканска екзотика. А тук докато публиката го гледаше се усещаше съпротивата на хората да бъдат представяни и възприемани по този начин.

 

Боримир Илков:

Тоест този филм става за европейски фестивали, но не става за нашите фестивали.

 

Боряна Драгоева:

За мен въпросът е неправилно поставен. Не мога да разбера как убийството на животни или отношението към убийството на животни е свързано с желанието ни да гледаме български филми. Нима убийството на животни във филми е типично българско, от което ние не трябва да се срамуваме и съответно трябва да се асоциира с цялото българско кино?

Аз лично имам сериозно отношение срещу манипулацията на животни във връзка изкуство. Мисля че това е ясно от работата на Ултрафутуро — ние работим само със собствените си тела.

Но аз не асоциирам убийството на теле с българското кино. Харесвам българско кино. Не виждам защо трябва да бъдат свързани тези две неща.

 

Красимир Хазърбасанов (първи асистент-режисьор):

Допускам, че е много трудно да обясняваш на хора, които не са гледали „Обърната елха“ какви са предимствата на това, което е направил Боримир Илков в „Килната елха“. Мога само да свидетелствам, че това е един много интересен опит. Той ме накара да се замисля за много неща.

На първо място, това е провокация към нашите представи как се прави мейкинг. В основното тяло на филма почти не се видяха киноснимачни апарати. Ей богу, така не се прави мейкинг. Мейкингът първо гледа режисьора, после звездите, разни фокуси. Интересно защо Боримир Илков не ни ги е показал? Той достатъчно е гледал кино, за да знае как се правят тези неща.

И аз търся обяснение. Едно ежедневно обяснение може да гласи, че Боримир просто е нямал време да снима достатъчно и повече неща. Аз даже се учудвам, че е имал време и за толкова. Друг път ще внимавам повече да му намирам работа. Едва ли обаче е само това. Бързам да кажа, че според мен това е по-интересен начин да се направи мейкинг. Защото по някакъв начин той е уловил духа на филма. Да се улови духа на филма би било задача на добрия мейкинг.

Другата провокация тази вечер е да се питаме как изобщо се прави филм. Той се прави с герои, с фабула, със сюжети. Във филма тази вечер „Килната елха“ такива неща нямаше. Затова пък научихме как се прави захарен памук, как се кара ферибот, как изглеждат хората в различни краища на България, видяхте как се държи едно теле преди да му бъде теглен ножа. Мисля, че ако се абстрахираме от тези наши очаквания как трябва да изглежда един филм, можем да намерим много интересни неща в „Килната елха“.

Искам да завърша с едно мое наблюдение. Киното, тези които са били близо до него знаят със сигурност, а тези, които само са гледали на екрана, вероятно само се досещат, киното влиза в живота с шут. При всичките си добри намерения да отразява живота, да го разкрасява, да го обяснява, да му дава име, всъщност то внася не-ред. В този филм освен телето, загина и прасето, нерезът. Оказа се, че прасетата като влязат в досег с не-прасета после другите прасета ги убиват. Така загина нерезът, беше убит от прасетата във фермата, където го върнаха.

Това е една представителна метафора за това какво прави киното, като се докосне до нещо. Едно от достойнствата на „Килната елха“ е, че се движи на пръсти. Той ни разказа много тихо за това в каква среда се снимаше филма, среда, която „Обърната елха“ като филм омърси като среда. Затова на мен „Килната елха“ ми хареса.

 

Боримир Илков:

Голямото ми желание беше да ви запозная с живота, който сме водили по време на снимките на този филм. Аз съм го преживял много издълбоко — не само като работа, време и нерви, а и като лично изживяване. Посредством снимките на този филм аз се запознах с живота на много различни хора. Може би трябва да изброим местата, на които сме били. Те бяха много. И мисля, че това беше една от идеите на режисьорите да покажат възможно повече кадри от живота, не само тук софийския, но и от живота на хората в България. Тук видяхме кадри от Беглика, от Родопите, от Видин, от Луковит, от Пиперков чифлик и други Кюстендилски местности, видяхте кадри от морето — от Созопол и от Лозенец, от Кайлъка. С тези пътувания и работата там аз се запознавах с хората, с техния начин на живот. И може би така разбирам защо се коли едно теле и как се оползотворява то. С тази цел да се покаже такова нещо е добре, като информация как го правят тези хора, това е добре.

 

Красимир Хазърбасанов:

Бихме могли да си поговорим за това какво не ни хареса в „Килната елха“, или пък какво ни хареса. И така да си поговорим за това що е филм. Филм ли беше това или не беше филм.

 

Венцислав Занков:

Смесиха се много неща. Тръгна се от една антропоморфизация на животните. Животните почват да загиват. Те не умират. Все едно са военни действия това. Все едно животното умира за някаква кауза.

После, както говорим за отразяване на реалността се намесва научно-популярното кино. Как се живеело в Родопите. Добре, но това вече е друг жанр.

Тук, във въпроса за показването на реалността, имаме един съвсем друг тип насилие. Върху мен се извършва насилие да ми се поднася една конструкция на реалността като самата реалност. Защото ако говорим за реалност, говорим за конструкции и търсене на възможно по-широката им валидност. По-нататък, когато говорим за изкуство, за кино, имаме вече съвсем други измерения на реалност. Имаме фикция, например. Значи кашата е голяма.

 

Боряна Драгоева:

Също съм на мнение, че става голяма каша. Ако това е реалност и Европа е дала парите, за да се покаже тази реалност, може би Европа желае да покаже, да види такава реалност, каквато показва. Тоест означава ли, че Европа е конструирала реалността ни по този начин.

 

Боримир Илков:

Добре ако говорим за кино, то да попитаме така. Докъде е границата, докъде може да се показва насилие, преди да се мине в другия жанр, бил той научно-популярен, видеоарт, инсталация или пърформанс.

 

Венцислав Занков:

Тук не е въпрос до граници. По-скоро, ако прекрачиш границата удачно, ти отваряш нови хоризонти пред жанра. Тоест става дума за сполучливо прекрачване на границите. Не е въпроса да се слагат границите. В „Обърната елха“ изобщо не можем да говорим за прекрачване на границата. Ако се тръгнем от 60-те години например, директния театър, Херман Нитш, тогава сума ти телета са избити.

 

Рафаело Казаков:

Не би ли трябвало да се сложи разграничение между случаите когато реално теленаистина умира или когато имаме само представено насилие. За мен е важно в морално-етичен план какво е позволено на артиста, понеже, ние, които се занимаваме с изкуство сме склонни да извиняваме безчинствата на артиста. Веднъж седях като закован пред един екран и четири часа гледах издевателствата на австрийските акционисти. Там има много неща за запомняне, но на мен това, което ми се е набило в главата беше един лебед, на който му отрязаха главата и после го натикаха във вагината на жена, и той още се гърчеше. Въпросът какво и докъде е позволено на артиста е важен когато има болка и смърт.

 

Йово Панчев:

„Обърната елха“ е много интересен формално. Той много силно работи с кино-езика, формализмът се използва като средство; филмът има характер. И с този си характер той задава този документален или по-скоро, този си натуралистичен език и гради паралели между фрагментите, между отделните сюжети, използва архетипи.


 
дискусинен клуб "на тясно"
всеки четвъртък 18.30 в "Хамбара"
софия
 
"39 грама"
вестник за гравитацията
powered by
E80 association